И аз така по волята на случайността се сдобих с две пухкавелки, само че са котки. Едната я намерихме с мъжа ми през нощта на улицата - просто седна и ни изчака да я вземем с нас, а когато стигнахме вкъщи, даде да се разбере, че най-после се е прибрала у дома. Другата - по обява. От Айтос, та чак до Видин. Някаква двойка чакаше бебе и като повечето хора бяха решили, че бебе и котка няма начин на едно място. (Пълна глупост мен ако питаш, но...) Та още си спомням какво тичане , тръшкане и молби бяха докато намерим куриерска служба, дето да ни я докара до вкъщи!... :) После се оказа, че и ние чакаме бебе, обаче си ги отгледахме заедно. Плюс два папагала. :) Пълна къща, пълна лудница, пълен хаос и вечния проблем с изрядната хигиена, обаче си струва.

моята котка също е от улицата - бяха я ударили с нещо, била е домашна според мен, по-късно разбрах, че има навик да пишка по мебелите, най-вероятно затова са я изхвърлили, а от удара по главата все още едната й зеница е по-разширена от другата, тоест сигурно вижда по-зле с това оченце. Заради навика й да се облекчава на леглото или дивана сменихме един матрак - с пране нищо не става, и два пъти изкормихме и пренаправихме дивана, веднъж свършихме същото и с един друг матрак. Ама и през ум не ми е минавало да я изгоня, набия или нещо подобно. С времето разбрах кога прави бели и избягвам да й създавам дискомфорт. От няколко месеца не сме имали проблеми. А с кучето Вал вече са голям тандем :) Поздравления за твоите пухчета и бебчето. Дай, Боже, повече хора да започнат да осъзнават, че животните са като хората, а често и по-добри